БЛОГ

Храната е абсолютно необходима за всеки жив организъм. Тя е основен източник на енергия и на пластичен материал, необходим за строежа на отделната клетка, тъкан, орган и на целия човешки организъм.

Рационалното и балансираното хранене, съставна част от здравословния начин на живот, влияят силно върху здравето и работоспособността на хората.

Храната представлява сложна смес от животински и растителни продукти – хранителни продукти, които съдържат различни хранителни вещества. Хранителните вещества осигуряват основните функции на храната – доставят енергия и пластичен материал, регулират всички жизненоважни биохимични и физиологични процеси в организма.

Храненето представлява акт на приемане чрез храната на необходимите хранителни вещества.

Хранителните продукти се групират в 7 основни групи

• Мляко и млечни произведения(сирене, кащкавал, извара и др.). Те внасят в организма биологично ценни животински белтъци. Допълнително доставят мазнини, минерални соли и витамини.
• Месо, риба, яйца и техните произведения(консерви, колбаси и др.). Те внасят в организма главно животински белтъци, наред с тях внасят и някои витамини и минерални соли.
• Захарта, зърнените храни и техните произведения(хляб и други тестени произведения, бонбони, шоколад, сладкарски произведения и др.) внасят в организма главно въглехидрати, а също така в определено количество растителен белтък и витамини.
• Мазнините (от животински и растителен произход) внасят в организма главно масти, но заедно с тях организмът получава и мастноразтворими витамини.
• Варива и ядкови плодове(фасул, леща, грах, бакла, орехи, лещници, фъстъци, бадеми, соя и др.). Те внасят в организма главно растителни белтъци. Ядковите плодове допълнително доставят растителни мазнини, витамини и минерални соли.
• Зеленчуци(домати, чушки, зеле, картофи, лук, моркови, спанак, марули, зелен фасул и др.). Те внасят в организма главно витамини, минерални соли и целулоза.

Плодовете (ябълки, круши, дини, праскови, сливи, грозде, портокали, лимони, ягоди, малини и др., както и техните произведения като компоти, конфитюри и др.)  внасят в организма главно витамини, минерални соли, целулоза и вода. Някои от плодовете са богати и на въглехидрати.

Хранителните вещества, съдържащи се в хранителните продукти, можем условно на разделим на 3 големи групи

Същински (основни) хранителни вещества: белтъци, масти и въглехидрати. Те за същински или основни, защото изпълняват и трите функции на понятието хранително вещество – енергийни, пластични и регулаторни. Отделните основни хранителни вещества в различна степен се отнсят към тези функции. Белтъците имат главно структурна, пластична и регулаторна функция, а енергийната им функция е на втори план. Мастите изпълняват главно енергийна и пластична функция, а в по-малка степен регулаторна. Въглехидратите изпълняват главно енергийна функция, а по-ограничено регулаторна и пластична.

Биологично активните вещества нямат енергийна функция. Главното им предназначение е да регулират биологичните и физиологичните процеси, които протичат в организма на човека. Някои от тях имат и пластична функция. Биологично активните вещества разделяме на три групи: витамини (водно- и мастноразтворими), минерални соли (макроелементи или олигоелементи) и други биологично активни вещества, които се съдържат в хранителните продукти (липопротеини, есенциални аминокиселини и др.).

Водата е също основно хранително вещество. Тя изпълнява функция (около 65% от състава на телесната маса е вода). В течна среда се реализират основните биохимични процеси в организма.

Рационалното и балансираното хранене на спортистите се подчинява на общите изисквания на рационалното и балансираното хранене на човека въобще. Тези изисквания са:

• Количественият състав на храната и на хранителните продукти, т.е. нейната енергийност, да отговарят на енергийните нужди на организма. Внасяната в организма храна по енергийност да покрива нуждите на общия енергоразход, т.е. да се осигурява добър енергиен баланс на организма.
• Качественият състав на храната да осигурява необходимите за растежа и функциите на организма хранителни вещества в достатъчно количество и в балансирано съотношение.
• Продуктовият набор, чрез който се съставят менютата, да бъде достатъчно разнообразен.
• Храната по енергийност и качество да се съобразява с възрастта, професията, климатичните условия и др.
• Обемът на храната, съставът на менюто и кулинарната обработка да отговарят на индивидуалните вкусови навици и да съдействуват за запазване пълноценността и усвояемостта на хранителните вещества.
• Режимът на хранене да се подчинява на изискванията за хигиенния режим.
• Съхраняването на храната и хранителните продукти да осигурява запазване на хранителните вещества и профилактика на хранителните заболявания и отравяния.

При храненето на спортистите възникват редица допълнителни изисквания:

• Високият обем и високата интензивност на тренировъчната и състезателната дейност повишават за някои спортове калорийните потребности 1,5 – 2 и повече наред с обичайния режим на хранене е необходимо да се използват допълнително високоенергийни концентрирани храни, съдържащи нискомолекулни вещества, чието включване в енергообмена е бързо и не претоварва храносмилането.
• Високата интензивност и продължителност на тренировъчните и състезателните натоварвания поради високата интензивност на обменните процеси налагат в отделни случаи до „посягане” на тъканните структури (белтъци) като източник на енергия, което не само води до загуба на пластичен материал, но предизвиква преждевременно „износване” на организма. Профилактично за тази цел в храненето на спортистите (особено тези, подложени на интензивни и продължителни натоварвания) се дава акцент на белтъчното хранене чрез допълнителен внос в организма на протеинови препарати, съдържащи нискомолекулни белтъчни субстанции.
• Тежките тренировки, както и участието в отговорни и престижни състезания представляват стресово обременяване на организма, което е свързано с рязко изразходване на редица аминокиселини и витамини. Това налага допълнително витаминизиране на организма и насищането му с необходимите аминокиселини.
• При интензивни и продължителни тренировки и състезания се губят много минерални вещества и вода чрез интензивно изпотяване. Това налага особено внимание към питейния режим и поддържане на електролитния (минерално-солеви) баланс на организма чрез приемане на препарати, съдържащи пълен набор от минерални соли и олигоелементи.
• Храненето на спортистите трябва да осигури пълно и на по-високо ниво на възстановяване на организма след тренировки и състезания. Чрез храната и чрез допълнително приемане на хранителни подкрепления (съдържащи енергетични и пластични субстанции, минерални соли и витамини) се осигурява възстановяване не само на изразходваните енергетични и пластични ресурси, но се възстановява и активността на ферментните системи, свързани с обмяната на веществата.
• Необходимостта по време на състезания и тренировки да се поддържа пределна работоспособност продължително време налага да се използват специални хранителни подкрепления, които,деиствайки на принципа на биологичните стимуланти, стимулират, повишават и поддържат продължително време спортната радотоспособност.
• Храненето на спортистите се диференцира съобразно характера, интензивността и продължителността на спортните усилия, етапите на тренировка, характера на микро- и мезоциклите, както и с условията, при които те се провеждат (температура, надморска височина, влажност, движение на въздуха и др.).
• Особено внимание се обръща при храненето и хранителния режим на спортуващи деца, подрастващи и юноши. В този възрастов период поради интензивността на растенето значителна част от приетите чрез храната хранителни вещества се изразходват за пластични нужди.