БЛОГ

Осигуряването на рационално хранене на спортистите, практикуващи различни видове спорт или спортни дисциплини, освен с енергийност на храната се съобразява и с нейния качествен състав. Спортуващите различни видове спорт или спортни дисциплини нямат различно, специфично за всяка от тях хранене. Рационалното и балансираното хранене се съобразяват не с отделния вид спорт или спортна дисциплина, а с характера и специфичността на извършваната работа по време на тренировка и състезания

При скоростно-силова работа (спринтовите дисциплини в бягането, плуванията и пистовото колоездене, фигурното пързаляне, скоковете в леката атлетика, ски-алпийските дисциплини, ски-скоковете, скоковете във вода, фехтовката и сабята, гимнастиката и др.) се препоръчва енергийност на храната от 60 до 72 kcal (251 301 kJ) на kg телесна маса. Около 52 – 54 % от тази енергия се покрива чрез въглехидрати (8,0 – 9,5 g на kg телесна маса). Около 28 – 30 % от дневната енергия се покрива от мазнини (2,0 – 2,3 g на kg телесна маса). Приблизително 18 % от енергийните нужди се доставят чрез белтъци (2,7 – 3,2 g на kg телесна маса), като g на kg телесна маса се доставя чрез протеинови препарати. Чрез храненето при тези спортисти се внасят допълнително вит. C (500 mg), вит. B15 (300 mg), вит. PP (22 mg), вит. B1 (20 mg) и храни, съдържащи фосфор, желязо, магнезий, калий. При плувците и скиорите се предпочитат по-високите стойности на масти.

При собственосилова работа (вдигане на тежести, хвърляне и мятане в леката атлетика, културизъм) общата калорийна потребност е 70 – 75 kcal (293 – 314 kJ) на kg телесна маса. Чрез въглехидратите се задоволяват 42 – 48 % от енергийната потредност (8,0 – 9,0 g на kg телесна маса), чрез мазнините – 32 – 36 % (2,5 – 2,8 g на kg телесна маса) и чрез белтъците – 19 – 22 % (3,0 – 3,5 g на kg телесна маса), като 1,0 – 1,5 g на kg телесна маса се покрива чрез протеинови препарати. В тези спортове се увеличава вносът на витамини и биологично активни вещества, които имат анаболно действие ( но не анаболни стероиди, които са допинг) и подпомагат белтъчната обмяна (синтез на белтъците).

При спортове, изискващи силова издържливост (гребане и кану-каяк, водни ски, гигантски слалом, пистово колоездене, сърфинг и др.) храната е с енергийност е 70 – 80 kcal (293 – 335 kJ) на kg телесна маса, 56 % от тази енергия се задоволяват чрез въглехидратите (10,0 – 11,0 g на k g телесна маса), 27 % чрез мазнините (2,0 g на kg телесна маса) и 17 % чрез белтъците (3,0 – 3,2 g на kg телесна маса, като 1,0 g на kg телесна маса се дава под формата на протеинови препарати). Храната на тази група спортисти изобилства от витамини и минерални соли. Обръщя се внимание на питейния режим, като се консумират повече течности, обогатени с минерални соли.

При спортисти, чиято тренировъчна и състезателна дейност е свързана предимно с общата издържливост (ски-бягания, дълги бягания в леката атлетика, вкючително и маратона, спортно ходене, плувен маратон, шосейно колоездене, пистово колоездене – 100 обиколки, триатлон, биатлон и др.), се изискавт енергийни набавки от 75 – 85 kcal (314 – 359 kJ) на kg телесна маса. Около 60 % от тази енергия се покрива чрез въглехидратите (11,0 – 13,0 g на kg телесна маса), 25 – 27 %  от енергийната нужда са задоволяват  чрез мазнините (2,0 – 2,5 g на kg телесна маса) и 15 % се покриват от белтъците (2,5 – 3,0 g на kg телесна маса). В тези спортове поради голямата загуба на течности се обръща много голямо внимание на питейния режим – повече течности, обогатени с минерални соли и витамини. Дава се предпочитание на допълнителния прием на вит. В1 (50 mg ), вит. С (1000 mg), вит. А. За защита на чернодробната функция се дават ненаситени мастни киселини – растителни мазнини, метионин (кашкавал, сирене, мляко), лецитин (яйца, риба, овесени ядки) и други липотропни вещества. Хранителните подкрепления по време на състезанието при някои от тези спортове (шосейно колоездене, маратон, плувен маратон) са важна специфична съставка в храненето.

Спортните единоборства ( борба, бокс, джудо, самбо) са спортове с енергиен разход 70 -75 % kcal (293 – 314 kJ) на kg телесна маса. Въглехидратите задоволяват 50 – 52 % от тази енергйна нужда (9,0 – 9,5 g на kg телесна маса), мазнините – 30 % (2,2 – 2,4  g на kg телесна маса), а белтъците – 18 – 20 % (3,0 – 3,3 g на kg телесна маса, като 0,5 – 1,0 g на kg телесна маса се дава под формата на протеинови препарати). Храненето на спортистите от тази група спортове (оито наричаме категорийни поради наличието на теглови категории) се съобразява строго с категорията и една от главните задачи е то да подпомага задържането на спортиста в неговата индивидуална категория. При тази група спортове се обръща внимание на електролитния баланс (балансирания допълнителен прием на минерални соли). Храната е допълнително обогатена с бит. В1, фосфорни препарати. За практичеси нужди храненето на спортистите в тези спортове се разделя на три теглови групи (леки, средни и тежки). Енергийните потребности на kg телесна маса са обратно пропорционални на тегловата категория.

Спортните игри са отделна група спортове по отношение изисванията към рационалното и балансираното хранене. Енергийната потребност е 68 – 72 kcal (285 – 301 kJ) на kg телесна маса. Чрез въглехидратите се задоволяват 54 – 56 % от тези нужди (9,0 – 9,6 g  на kg телесна маса), чрез мазнините – 27 – 28 % (2,0 g на kg телесна маса) и чрез белтъците – 17 – 18 % (2,8 g на kg телесна маса). Питейният режим и електролитният баланс и тук са важен елемент на храненето. Желателно е да се прави подкрепително хранене през почивките.